Финалът за културната Купа: Пловдив – Божидардимитровов Преслав

Автентичността срещу отбора на Фалша – съдия няма, изберете сами

Теодор Караколев

От едната страна е отборът на фалша. Изкуствен отбор, съграден от нищото, но голям, величествен. С високи стени, песвдо-патриотичен, рекламиращ се, като национална кауза, но с нищо българско в него. Винаги в новините, винаги най-отпред и хвален, щедро спонсориран от държава и държавници. Вместо автентичен – имаме издигнат набързо с кранове, с арматура и с бетон 11-вековен храм от 2017 година, построен  по заръка на главния историк на републиката.

От другата страна отборът е по-скромен. Не се предлага, като единствената национална истина. Не е грандиозен и огромен – представя това, което е намерено на място. Автентичен, макар и не гигантски. На пръв поглед може да изглежда скромно – няма високи колони, не е построен „до покрив и керемида“. Но на втори поглед – виждаш истинско наследство. Мозайки, по които първите християни по нашите земи са ходили, храм, камъчета, които са били част от същата тази църква, която пловдивските вярващи са посещавали преди 1500 години. Дали е най-голяма, втора по големина, колко е висока – няма значение.

Това е финалът за Купата на България по културно-историческо наследство. Голямата базилика в Преслав. Онази, за която Божидар „не е професор“ Димитров така щедро при всяко телевизионно появяване прокламира колко е важно отново да се издигне до покрив. Която рекламира по напълно неадекватен начин, че е намерил „плановете ѝ“, показвайки картина на италиански художник от 19 век (т.е. рисувана 1000 години след създаването на Базиликата от човек, който вероятно не знае какво е „България“). Базиликата, която, за разлика от футболния си фалшив клонинг, все пак е жертва. Един страхотен паметник на българската история, който в момента се затрива и обругава от строителни кранове, от тежка техника, унищожаваща автентичността, за да я затрупа с лъжа. Както бе унищожена Сердика, чиито автентични останки буквално вече са разрушени от съвременните тухли, с които бе затрупана. Защо? За да създадем поредното фалшиво културно наследство, с което после да се хвалим по телевизора, че сме били направили нещо за културата. Както кметове и заместници се фукат, че тази година крепостта им била посетена от 3000 човека (горе-долу толкова е средната статистика за всички нови фалшиви крепостички, които се издигнаха последните години из цялата страна).

Божидардимитровов Преслав срещу Епископската базилика в Пловдив. Която се реставрира бавно и внимателно. Която се проучва камъче по камъче, стълб по стълб, капител по капител. Един страхотен храм, запазен – с малки изключения – на не повече от половин метър над земята, но достатъчно красив автентичен, за да бъде представен така, истински. Както е красива и базиликата в Преслав, но уви – сега обругавана и загрозявана с новост.

Съдия и правила тук няма. Не се броят голове. Ще ни съди само бъдещето. Едните ще унищожат миналото и това ще им тежи някъде, някога – както на едни може би им тежи, че градат цар Самуил или Гоце Делчев, а на други – смачканото римско наследство, скрито зад пвц-врати. Други ще бъдат хвалени от поколения, както днес хвалим тези, заради които имаме истински Античен театър. Кой ще спечели зависи от нашето отношение като граждани към тези резултати.

А трябва да внимаваме – има и реванши, в които ще играят Небет тепе, Форумът, Източната порта…